Музей на изящните изкуства и на дантелата, град Алансон, Франция

Музеят на изящните изкуства и на дантелата в град Алансон, Франция е част от верига от 1200 френски музеи, които са държавни, градски или на юридически лица и организации с идеална цел. Наследник е на първият тържествено открит на 15.07.1857 година в Аленсон музей, който от основаването си до сега поддържа колекции от картини, графики, археологически находки, природонаучна сбирка, етнографски и военни предмети и дантела. Днес древният колеж на йезуитите основан през XVII век , съдържа над 25000 артефакти.

В музея се организират временни изложби, които представят богатството и разнообразието на колекциите и същевременно осъществяват диалог със съвременните творци във Франция и по света. Така например през 2019 година в изложба организирана в Националния етнографски музей, София „ Кой създава и кой използва дантелата“ прочутата дантела от Алансон е представена заедно с изкуството на дантелата от Италия Испания, Португалия, Хърватия и България. В България традицията на дантелата се свързва с град Калофер. Калоферската дантела се прави със совалки и по същество е тъкана дантела, която се практикува и досега там. Правенето на  дантела се появява по време на българското Възраждане и се свързва с началото на влиянието на Западна Европа, известно още като “алафранга“, т.е. по френски маниер. Разцветът е бил през периода 1910- 1933 година, когато в Калофер е съществувало Калоферско дантелено училище. 

Интересен от днешна гледна точка е фактът, че първоначално дантелата е била част от костюма на мъжете аристократи. Внасяна е от Италия и поради много високата и цена Колбер решава да създаде френско производство, което се установява в град Алансон. Дантелата от Алансон е наричана „дантелата на кралиците и кралицата на дантелата“. Тайната на нейното производство е била пазена дълго време.

Сега в залите на музея могат да се видят 350 години от развитието на Алансонската дантела. От 2010 година тя е вписана от l'Unesco в представителният списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

За да може да се запази това изключително ценно изкуство са назначени хора, които да поддържат традицията и  да обучават следващите поколения.

Днес ателието съхранява и предава, под егидата на Министерството на културата, традицията и техниката на дантелата ала Алансон, като същевременно се стреми да обнови техниката чрез  нови материали и чрез създаване на нови гами от производни продукти. Работилницата участва в обзавеждането и обогатяването на национални колекции чрез създаване на дантели по модели на съвременни художници.

В музея се организират занимания и с деца, дава им се възможност да нарисуват свой модел.

На снимката и на видеата могат да се видят етапите за изработването на дантелата Алансон. Производството на дантела Алансон изисква около десет последователни стъпки:

1. Първо се прави подготвителен етюд, скица за пластични цели. Той служи като основа за втори, който е линейна рисунка върху паус за технически цели. Третият дизайн е дизайн на trompe-l'oeil, който ръководи майсторката на дантела по време на производството.
2. Капитониране: техническият чертеж върху паус се наслагва върху пергамента. След това майсторката на дантела перфорира едновременно пауса и пергамента с помощта на перфоратор, наречен колче. След това линиите на чертежа се прехвърлят върху пергамента, който действа като опорна повърхност за следващите стъпки.
3. Следа: майсторката прави арматура от конци, която минава през дупките, получени при зашиването. Следата играе ролята на скелет на дантелата, върху който ще лежат върховете и където ще бъдат закрепени всички необходими за изработката нишки. Това е последната стъпка, при която иглата минава през пергамента.
4. Мрежа: еквивалентна на тюл, мрежата е фон с шарка, съставена от мрежа, подредена в шахматни редове. Разстоянието между точките променя плътността и прозрачността на мрежата. Обикновено се изработва хоризонтално, но има няколко варианта (излъчващ, задушен, бобина, фланци и др.).

5.Пълнеж: непрозрачни части от дантелата, изработени като за мрежа, но с максимална плътност и по-големи нишки. Не е задължително всички мрежи да са свързани помежду си, по-специално за получаване на геометрични шарки или засенчване и ефекти на прозрачност.

6. Начини на получаване на декоративни части от дантела. Нишките се опъват по различни начини в пространствата, незаети от пълнителите и мрежата, за да се получи голямо разнообразие от декоративни шарки, украсени с малки зъбци, наречени пико. Начините са многобройни (Венеция, свети дух, мозайка...) и някои от имената на някои са забравени.

7.Бродиране: едната се нарича проста, а другата на точки. Бродерията идва да покрие и подсили нишките, където майсторката на дантела е фиксирала всички точки. Следва всички контури на дантелата. Бродерията на пико, обикновено по външните контури на дантелата, е украсена с малки пико, които държат бял конски косъм, който остава в границата на произведението.

8. Повдигане: острие се прекарва под опората на дантела, за да се отрежат определени нишки, които държат работата. Веднъж отрязана, дантелата се отстранява от подложката.

9.Подрязване: етап на почистване. Счупването на конеца се отстранява с пинсета.

10. студено гладене, упражнено чрез силен натиск върху пълнежа, с помощта на щипка за кости или миди

Подрязване и сглобяване: това са незадължителни стъпки в зависимост от частта, която трябва да се направи. Подрязването е стъпка във възстановяването или укрепването на дантелата. Сглобяването има за цел да се съшият няколко парчета дантела, за да се получи по-голямо парче.

В музея е изложена скулптурата на Marjolaine Salvador- Morel, „Разцъфване“, найлон, стъклени перли ,2015 година. За материал е използвана найлонова нишка, за да се пресъздаде вегетативния цикъл наедно цвете. Найлонът е полупрозрачен материал, труден за техниката на дантелата и това е предизвикателството – да се опитоми нестандартен материал за разцъфтяването на едно дантелено цвете. Така е показана връзката на древна техника и съвременна интерпретация чрез избор на материал както и ситуирането в подвижна кутия на скулптурата. Процесът ме заснет на видео.

Цената на френската дантела Алансон е наистина много висока, тъй като за изработването на един квадратен сантиметър са необходими 7, 8 часа. В бутика към музея се предлагат изработени малки дантели.

Автор:  проф. Аделина Попнеделева