Терзанията на един художник за реформиране на кубизма. За Морис Есмен 100 години по- късно

Морис Есмен е роден през 1888 година. Учи медицина и успоредно с това рисува и излага в Салона на независимите във френската столица. Участва като доброволец в Първата световна война и загива на фронта на рождения си ден, едва на 30 години.

Семейство Есмен организира изложба в Париж с негови творби и издава сборник със записани мисли на Морис, озаглавен „Тетрадки“, от което разбираме, че дори това да е вид дневник, той е фокусиран върху философско осмисляне. Предговорът е написан от племенникът на художника, Жан Есмен, който през ноември 2022 година навършва 99 години. „Тетрадки“ има подзаглавие „Терзанията на един художник за реформиране на кубизма“.

„Тетрадки“ са писани между 1913- 1918 година и съдържат размисли за всички проблеми, които художникът забелязва- за трансформациите, които стават в изкуството, за импресионизма, кубизма, за интелектуалните основи на модерното изкуство.

Морис пътува в Италия, посещава исторически музеи, посещава Биеналето във Венеция, тогава наричано Международно изложение на град Венеция. Силно се впечатлява от италианските майстори, които вижда в Рим, Флоренция, Сиена, Падуа, но също и от футуристите Умберто Бочони и Джакомо Бала. Намира, че само сурови впечатления пренесени върху платно никога не са достатъчни за интелекта, че само с впечатления не се създава пластичност. Всяка дума – усещане, форма, идея, чувство, според него има значение. Опитва да прави философски анализ на отделните елементи на живописта, на нейното въздействие и задава въпроси за смисъла на играта на сетивност, идея и форма.

От „Тетрадки“- те разбираме, че дори на фронта Морис Есмен продължава да се вълнува от бурните процеси в живописта в началото на XX век. Той коментира, понякога твърде сурово собствените си грешки, но също произведенията на Моне, Реноар, Матис и Пикасо. Търси път на обединение, нов път в живописта, който да обедини чувствителността и интелекта, формата и материята, сложността на кубизма с наивната (според него) сетивност на импресионизма. Експериментатор, който търси начини да разшири кубизма като внесе повече пластическа красота чрез използване на светлината, той иска да възкреси пластичността на Мантеня и да я обедини с процесите на интелектуално разбиране на формата, които разработва кубизмът.

Морис Есмен рисува портрети и пейзажи и никога не стига до абстракция. Животът винаги присъства в неговите картини.

Интересът ми към изложбата организирана от семейство Есмен и посветена на техния роднина Морис, не е само защото с Нади и Бернар Есмен сме приятели.

Това, което ме  впечатли много е силата на семейството, обединените усилия да отдадат почит към краткия живот и творчество на своя прачичо. В съвременния свят, в който всички традиционни ценности се разпадат, семейството е подложено особено много на безмилостни атаки. Но явно процесът не е нито окончателен, нито непреодолим.

В своите записки преди 100 години Морис Есмен разсъждава през призмата на изкуството върху тези вечни теми- разпад и обединение. Тогава започва разпадът, отделянето на модерните течения в изкуството, така наречените –„изми“ . Едни избират да работят само със светлината, други само с цвета, с формата , с движението, или обявяват успешната стратегията на скандала.  По това време кубизмът и футуризмът предизвикват фурор. Но както отбелязва Тристан Цара дадаизъм, кубизъм и футуризъм нямат общ план. Дадаизмът никога не е имал теория и не е повече от протест, докато кубизмът и футуризмът се базират както на техника, така на интелект. Футуризмът в Италия и кубофутуризмът в Русия се свързват с идеологията на фашизма и на левите движения. Футуристите са агресивни и радикални, декларират в манифест своето желание да разрушат музеите, библиотеките, старото изкуство.

През втората половина на 20 век  тази идея (идеята на разпада) се развива и се реализира чрез конкретни деструктивни методи – разбиване, чупене, горене, всякакъв вид обругаване, използвани и документирани в акции, пърформанси и видеоарт. Самият процесът има смислово значение като социална и политическа насоченост - за да бъде създаден „прекрасния нов свят“, старият трябва да бъде напълно разрушен.

Морис Есмен, който няма академично образование, разбира тези процеси, този сблъсък между цялостност и фрагментиране на идеи, чувства и изображения. И се вълнува. Не е от хората, които просто се нагласят на актуалните течения. Търси своя път, което се вижда както в картините му, така и в записаните мисли.

„В днешно време е трудно да се разбере как един млад мъж, който е влюбен в изкуството, който не е призован на война, поради физическата си слабост, решава да отиде на фронта.‘‘, казва Жан Есмен в предговора на „Тетрадки“. Не само отива да участва във войната, но и отказва да работи в тила като се включва като лекар в действащ пехотен полк. Ранен е смъртоносно на 4.02.1918 година на първа линия в изпълнение на своите задължения. Романтична душа, със строги изисквания към себе си, което е и предпоставка за трагичната му съдба.

След смъртта му през 1919 година е организирана изложба в галерия Vildrac , една от първите галерии за модерно изкуство в Париж, създадена от писателят Шарл Вилдрак и съпругата му. Една от картините на Морис Есмен е дарена на Музея за модерно изкуство и в момента е в колекциите на Центъра за съвременно изкуство „Жорж Помпиду“ в Париж.

През 1923 година след изложбата в галерия Vildrac, Léon Werth[1] отбелязва, че Морис Есмен е написал отлични страници за съвременната живопис и се надява тези текстове да бъдат публикувани.

100 години по- късно с обединените усилия на семейство Есмен издаването на „Тетрадки“ е факт. Дали, защото процесите на трансформация, за които Морис Есмен е писал с вълнение и страст са особено актуални в днешния свят? И не само в изкуството, което изживя модернизма и постмодернизма и е на път към нови трансформации, но и в самият ни живот, в който отчуждението между хората като че ли достигна краен предел.

[1] Антоан дьо Сент- Екзюпери е посветил най-известната си книга „Малкият принц“ на известния  писател и критик Léon Werth.